tag:blogger.com,1999:blog-4821774945681566002012-02-10T23:53:47.650+02:00Talking. Laughing. Loving. Breathing. Fighting. Fucking. Crying. Drinking. Riding. Winning. Losing. Cheating. Kissing. Thinking. Dreaming.Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.comBlogger291100tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-24806559108989457312012-01-21T15:51:00.000+02:002012-01-21T23:25:19.199+02:00

В този най-вълшебен прясно-снежен ден усетих непреодолимо желание все пак да отговоря на тази  вдъхновяваща покана и да споделя по-ключовите заглавия, които ме занимаваха през последната гооодина. Трудно ми е да сложа граници, понеже обичайно чета по няколко книги заедно, в зависимост от настроението, и част от книгите, доколкото си спомням, съм почнала през 2010, а други привърших съвсем наскоро

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-47227006809247825502011-09-02T19:38:00.000+03:002011-09-02T19:38:05.240+03:00

... или как за един уикенд да събереш много повече емоции, отколкото за три седмици на морето Дори не знам откъде да започна, но последната събота и неделя бяха най-вълшебното преживяване в туристическото ми битие за цяла година назад. Явно, когато се съберат точните хора на точното място и се добави повей вълнения в лицето на повишаващи адреналина и(ли) нови преживявания, се постига съвършеното

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-75586960766707864372011-08-26T17:15:00.001+03:002011-08-26T17:58:31.641+03:00

Тази година морето беше същинско приключение. Толкова различно от всичко, което съм правила или правя, че вече забравих какво е било; толкова наситено и дълго, че се върнах най-вече изтощена, за разлика от отпочинала и свежа. Нямам спомени, но имам тен. Трябва да съм била там значи... Три седмици изглежда са достатъчно време, за да се пренастроиш на изцяло ново място. Цял един ден прекарах в

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-63806513097036067312011-05-10T16:40:00.002+03:002011-05-10T23:48:46.796+03:00

Тази пролет посетих Гърция, или по-конкретно Солун. Макар и впечатленията ми да са поизбледнели вече, все още остава горчивото усещане за поредната балканска страна, която е по-уредена от родната България. Това влиза в особено противоречив контраст с актуалната напоследък (като последната половин година и повече) тема за нуждата на Гърция от финансова помощ от Европейския съюз и изключителните

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-45728475394751538712011-03-18T10:15:00.000+02:002011-03-18T10:15:51.334+02:00

Да, наистина си мисля все по-убедено, че човекът е девиация на природата и упорито върви към своето закономерно унищожение. Бидейки единствен вид, надарен с разум, със способност да предвижда и преценява събития и да настройва поведението си спрямо своите очаквания, човек същевременно не съумява да отчете внезапната проява на инстинкта и начините за справяне с него. Нещо повече, за много хора

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-30885073497981642892011-02-15T00:31:00.001+02:002011-02-15T00:31:58.593+02:00

Колко е яко да си сам вкъщи. Прибираш се и правиш неща, които не би правил обичайно, ако съквартирантите ти са на същото място. В един момент решаваш, че ти се пие вода, отиваш в кухнята и виждаш двама души да правят секс. "Just life" - помисляш си... И какво се и оказва - Просто Ж-И-В-О-Т!!! Поздрав с Omen - Prodigy (http://www.youtube.com/watch?v=uVefPPr69NU).

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-29549654629658419932011-01-27T17:27:00.000+02:002011-01-27T17:27:09.469+02:00

Пре-Настройка Когато Д. отива при Фредерик, там вече няма нищо. Светът сякаш е свършил; проблясква само светлината на гробните свещи. Като сенки вият снежинки и падат над опустялата пръст. Оголени клони впиват гладките си органи в недрата на остатъка разронена земя. Къде е Фредерик? Вероятно се е стопил, дезинтегрирал се е като ледена висулка, попаднала под омаломощаващия дъх на някой сгорещен

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-89402989002502754002010-11-19T14:05:00.001+02:002010-11-19T14:05:24.840+02:00

Епизод с героиня - И защо все пак напуснахте работа? – В крайна сметка героинята постави въпроса, който последните няколко дни му бяха задавали десетки пъти, в десетки неудобни ситуации, от които се опитваше да се изхлузи. Беше на път да отговори по вече заучения начин, когато тя отново отвори тлъстите си устни. - Все пак сте адвокат – професия, за която вероятно сте положили много усилия; при

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-83083097565662150992010-10-25T14:55:00.000+03:002010-10-25T14:55:58.437+03:00

Мили Анонимни Приятели, Познавам само шест души, които имат правото (защото аз съм им го дала) да коментират моя свят в мое отсъствие. Дори и така, всеки път когато го правят, те извършват масивен грях спрямо себе си, защото да си губиш времето, за да дълбаеш как да осигуриш щастието на човек, който не те е молил да му осигуряваш щастието, си е точно излишна себежертва. Тези шест личности имат

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-65545859107369769082010-10-15T14:00:00.000+03:002010-10-15T14:00:23.591+03:00

This year for Christmas I'll have: A corkscrew, a can opener, more wine, a soul on fire, a genuine stove, two mirrors, a sweeter standing, BGN 120 thousand, a protagonist, a double bedroom, consistent mind, a car, new door(s), an EU-trip, a constant smile, a job for one of the dearest,  an electronic kitchen scale, warm heart, consistent mind, a stationary bike, yogurt. Thank you, V.

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-19833477185486228112010-08-23T11:59:00.000+03:002010-08-23T11:59:09.172+03:00

Седиш, взирайки се в монитора, а такъв не си виждал от дни и не си сигурен за какво служи и имаш ли полза от него, боязливо посягаш към бутоните на клавиатурата, без да знаеш какво ще излезе, заслушваш се в ромона на автомобилите по булеварда, а той те успива, и си спомняш как...           Пътуваш с един автомобил из незнайни, празни селски пътища, където си казвате здрасти само с две-три

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-50074738931592413982010-07-20T13:41:00.000+03:002010-07-20T13:41:36.216+03:00

Не искам много от приятелите си (разбирай хората, които твърдят, че са ми приятели, без да съм ги питала или те мен). 1. Приятелите споделят с теб неща, които те засягат. Не ги премълчават по никакъв повод и за никакъв период от време. 2. Приятелите са напълно наясно с твоите слабости. Те не ги използват, за да получат това, което искат. 3. Приятелите се обаждат поне от дъжд на вятър, да те

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-85246440743685425482010-06-22T10:53:00.000+03:002010-06-22T10:53:25.701+03:00

Замислям се кога стана така, че толкова много мъже се опитват да забременят жената, за да я излъжат да се омъжи за тях? Може да ви се стори преувеличено, но нямате представа за колко много "нещастни" самотни мъже в напреднала възраст знам, които търсят своята половинка, убедени са, че е крайно време да се задомят, и най-лесният начин да избегнат "ужаса" от отрязването изглежда се оказва

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com54tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-27111495668398366732010-06-16T17:19:00.000+03:002010-06-16T17:19:41.202+03:00

Идва един особен миг по пътя към целта, когато сякаш оставяш всичко един вид на течението, емоционално пресъхнал си и физически слаб, или поне слаб по отношение на целта. В началото са те обхващали сладостни тръпки и цялата така задължителна визуализация ти е идвала отвътре, по начина, по който си отваряш очите сутрин или по начина, по който въобще дишаш, докато сега само мисълта за съответното

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-89482273387812446052010-05-15T11:49:00.000+03:002010-05-15T11:49:34.813+03:00

Три минути в градинката на скейтърите - толкова ми трябваше, за да се насладя в пълнота на вчерашния концерт на AC/DC.Все пак бях неприятно изненадана от промените в градския транспорт. Задавайки си цяла вечер въпроса "Защо?" (така и не намерих убедителен за мен отговор, но пък и не бих могла да вляза в главите на тези от... Столична община, примерно), все пак успях да стигна, при това с хладна

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-41095814826769930182010-04-21T13:41:00.002+03:002010-04-21T14:08:45.913+03:00

Нед, Фреди, Стаси, Дари, Лили, Ману, Стоил, Ели от Видин, Джино, татко, леля, чичо, Светльо, Инничка, Мария, Арни, Цвети, Деси Живкова, Пешо, Явор Т., Катя, Здравко, Надя, Мишо, Явката, Деси Атанасова, Алекс Тр. Освен това благодаря за тортата, благодаря за виното, благодаря за вечерята, благодаря за цветята. Благодаря на всички, които ме видяха лично, както и на тези, които ми писаха в Скайп.

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-56182818228412294272010-04-13T14:24:00.001+03:002010-04-13T14:27:55.150+03:00

Ако някой ме попита кои са трите най-важни качества в човешкия живот, то ще отговоря тези три. Ако ме помоли да ги подредя по важност, бих сложила на първо място страстта, на второ - волята, и на трето - търпението. В крайна сметка убежденията ти ще те отведат точно там, където искаш да стигнеш.

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-64973237605390853062010-03-22T15:23:00.000+02:002010-03-22T15:23:22.904+02:00

Няма да ги хваля - може би просто съм от този тип късметлии, които попадат на чудесни ситуации и хора лесно, но само за няколко часа в събота белградските сърби се пребориха с години таена в мен полуомраза към техния народ (имах си действителни причини, твърдо не съм националист) и озариха мисълта, че за т.нар. "балканци" (в това число българите) има все пак надежда да се нарекат и те хора. Но

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-89844289352261114502010-03-17T16:38:00.001+02:002010-03-18T15:15:05.559+02:00

Да се докаже, че актът на прощаване възниква неизбежно в даден момент във времето, при условие че субектите на прошката са развиващи се, мислещи индивиди, които обладават разумен стремеж да постигнат съвършенство (всички останали, ако има такива, просто по никакъв начин не ни засягат...). Заех се с тази на пръв прочит нелека задача преди няколко дни, когато, ами - това ми се случи. Най-напред

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-26443908062445638672010-03-09T11:13:00.001+02:002010-03-09T15:14:06.311+02:00

A year later... so many articles, so many opinions, so many convictions, so many results; so many reasons and so many consequences, so much laughter and so many tears; betrayals as many as loyalties, friends forgotten and friends gained, around thirty important acquaintances, few new "beer-buddies" and few new "see-you-only-when-I-want-to-prove-my-strength-buddies"; six new male figures, though

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-70291123217148419112010-02-20T15:37:00.002+02:002010-02-20T15:38:52.613+02:00

           Още първия път, когато те видях... Нищо друго освен тялото ти, тази твоя уста, начинът, по който очите ти ме гледат, ако... Чрез всяко изречение, което някога съм ти казвал, при всяка наша среща, която си смятала за напълно безопасна, заради важността на всичко, което сме разисквали... Вярваше ми, нали? Да призная колко си страхотна? Да мисля за теб така, както заслужаваш - като за мъж

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-82735680070214204502010-02-10T11:35:00.006+02:002010-02-10T11:46:13.693+02:00

Преди няколко седмици някой ме попита какво става с мъжете в живота ми (всъщност различни хора ме питат периодично, от болен интерес или просто от учтивост, макар че не са ми роднини и не би следвало да са загрижени за продължаването на рода, както е баба, да речем). Е, видя ми се подходяща седмица да напиша пост по темата, дали заради това, че иде 14 февруари, дали заради честотата на

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-15775592032465841402010-01-26T15:42:00.003+02:002010-01-26T15:57:11.245+02:00

Out of reach - The things that are unattainable, oh, thosе things I crave so much – Продължавам да се впечатлявам изключително силно как, въпреки новопридобитата си зрялост и вече ясно-структурираната система на принципите, все още си падам по нещата (и мъжете най-вече), които са непостижими в настоящия момент с тенденция да са непостижими во веки, ако въобще е възможно която и да било ситуация

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-48802982048948516642010-01-20T19:22:00.002+02:002010-01-20T19:28:21.304+02:00

Старо видео, което всъщност нищо не казва.Малко по малкозапочвам дапрозирам.

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-38542619156235333462010-01-19T20:50:00.002+02:002010-01-19T20:56:04.779+02:00

Объркана съм. Откога ли не се е случвало това? Повече от година. Засега обаче се очертава този път да е различно. Защото не успявам, просто не успявам дори да дефинирам въпросите, които размесват емоциите и мислите ми. Сякаш не знам какво да направя във всяка една следваща ситуация, или ако се случи да узная, това ми отнема безбожно много усилия и време. Време, което не съществува. Понеже

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-35809948928389864442009-12-28T12:42:00.002+02:002009-12-28T12:52:01.898+02:00

Give me release/Witness meI am outside/Give me peaceHeaven holds a sense of wonderAnd i wanted to believeThat i'd get caught upWhen the rage in me subsidesPassion choke the flower'til she cries no morePossessing all the beautyHungry still for moreI can't help this longingComfort meI can't hold it all in/If you won't let meI am sinking/In this silence/In this white wave/In this silence/I believeI

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-52520081229282872022009-12-22T17:18:00.004+02:002009-12-22T17:29:05.804+02:00

Уморена съм. Уморена съм от този дълъг ден. Прекарвам вече десети час в офиса, а остават още поне три. Напоследък е заето. Много заето. Вече дори почти не мисля за теб. Но това не е от днес. Някак изгубих представата за твоето създание. Защото не се появяваш. Няма те. Чакам те вчера, чакам те днес, утре вече не знам дали си. Сънувах ли те?Да, видях те. За пръв път през нощта и най-накрая онзи ден

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-22723875754050582972009-11-27T17:00:00.000+02:002009-11-27T17:03:35.059+02:00

РОСА ПО КОЖАТА МИСветът, в който аз живях, беше някак различен. Обсебваше те с бурна радост и те заливаше с топъл дъжд, както когато в късна пролет дребни капки падат по тялото ти, полепват по кожата и проникват вътре, а топлината на тяхната водна вселена се превръща в твоя собствена и ти сам ставаш на капка и разпръскваш светлина.Поляните са зелени, а тревата хруска под краката ти, екзалтирана в

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-482177494568156600.post-62408641882564582662009-11-26T11:36:00.000+02:002009-11-26T14:10:16.780+02:00

P&S - изглежда почти като много ясен и конкретен бизнес акроним, само дето не е ясно доколко гордостта и чувствителността имат някакво място в света на бизнеса. Във всеки случай цялата последна година (или две) сякаш мина под подобна шапка, предизвикваше ме да признавам чувствителността си, ежедневно и максимално публично, така че хората да говорят, а те несъмнено го правят. А гордостта - за нея

Valeria Bochevahttps://profiles.google.com/101855350866764088766noreply@blogger.com4